Причините за  щастието са индивидуални. Те могат да бъдат категоризирани по общи признаци, като духовно търсене, материална удовлетвореност, социална ангажираност и др.

Какво е необходимо, за да се почувстваш щастлив? За някои хора щастието се измерва в това да печелят повече пари, да имат скъпи материални придобивки. За други щастието е постигане на определена цел в живота. Миговете на щастие обаче са краткотрайни и след получаването на съответната вещ или постигането на поставената цел, тези хора скоро желаят да имат друга вещ или цел. Хора, които са преживели загуба на близък човек, раздяла, напускане на работа или стресиращо събитие ще отбележат, че за тях собственото им здраве, както и здравето на техните близки, са на първо място. Щастието според тях е в любовта, разбирателството, в хармонията между духовното и физическото тяло. Параметрите за щастие са индивидуални.

 

Ценностната система на всеки е различна, както и приоритетите в живота му. Възможността на човек да се адаптира към различните предизвикателства – лични, социални, здравословни – променя не само неговите навици, но и мисленето му. Щастието се оценява много повече от хората, преминали през повече стресови събития в живота си, поради факта, че те възприемат стойността на това усещане по различен начин. Самият живот за тях е ценност, която трябва да се съхрани. Щастието придобива и други измерения – тогава не само личното щастие е първостепенно, а се увеличава и чувството на съпричастност, алтруизъм, емпатия.

 

Щастливите хора се усмихват повече, а самата усмивка активира в организма хормони, които стават естествен имунизатор за здравето на човека. По всяко време вашата усмивка действа положително на мозъка. Усмивката активира невротрансмитерите, които помагат да сте здрави и щастливи. Хипокампусът е тази част от мозъка, която отговаря за щастието и запаметяването, и вие трябва да знаете как да го подхранвате, за да подобрявате настроението си в трудни моменти.

 

И другите мускули могат да симулират усмивка, но единствено особеното танго на големия зигоматичен мускул и кръговият очен мускул произвежда истински израз на позитивно чувство. Психолозите наричат това усмивка „Дюшен”, и повечето я смятат за единствения индикатор за истинска наслада. Името е дадено в памет на френския анатом Гийом Дюшен, изучавал изразяването на емоции чрез стимулиране на различни лицеви мускули с електрически ток (тази техника е била особено болезнена, твърди се, че Дюшен е извършвал някои от изпитанията си върху отрязаните глави на екзекутирани престъпници.) в смоята книга от 1862г. „Механизъм на човешката физиономия” Дюшен пише, че зигоматимният главен мускул може да бъде заставен да работи, но че единствено „сладките чувства на душата” принуждават кръговия очен мускул да се свива. „Неговата инерция при усмивката”, пише Дюшен, „демаскира фалшивия приятел”.

 

В продължение на десетилетия много психолози са се съгласили, че усмивките отразяват широк обхват от чувства, а не универсално изразяване на щастие. Това схващане е било възприето до 70-те години на миналия век, когато Пол Екман и Уолис Фрийзен, психолози в Калифорнийския университет в Сан Франсиско, са уловили точните мускулни координати зад 3 000 лицеви изражения в своята Система за кодиране на лицевите действия, известна като FACS. Екман и Фрийзен са използвали системата си, за да възкресят забравената по това време теория на Дюшен, между истинските усмивки на наслада и други видове усмивки.

 

През последния век френският невролог Дюшен дьо Болон наблюдавал „Чувството на искрена радост” се изразява на лицето чрез комбинирано свиване на  мускул зигоматикус и кръговия очен мускул. Първият се подчинява на волята, а вторият се проявява чрез „сладките чувства на душата” .Въпреки вниманието, което Дарвин (1872) отдава на теорията на Дюшен, повечето учени, изследвали поведението, са я пренебрегнали, като вместо това са разглеждали усмивките като единична поведенческа категория. Следователно усмивките са се представяли, че се появяват както с отрицателни, така и с положителни емоции, което поддържа твърденията на културните релативисти, че тези и други изражения са социално усвоявани и културно променящи се, като тяхното значение е изцяло зависимо от знанието в контекста, в който те възникват.

 

Когато се усмихваме, ние образуваме невропептиди, които успяват да намалят вашия стрес. Невропептидите са малки молекули, които позволяват на невроните на комуникират. Те улесняват предаването на съобщения през цялото тяло, когато сме щастливи, тъжни, ядосани, депресирани, развълнувани. Заслугата да се чувстваме добре е на невротрансмитерите – допаминът, ендорфинът и серотонинът се увеличават, когато се усмихваме и се чувстваме добре . Това не само отпуска нашето тяло, но може да успокои сърдечната дейност и кръвното налягане. Ендорфините могат да намалят болката по естествен начин – 100% органично и без възможния негативен ефект на синтетичните лекарства.

 

Естествен антидепресант за подобряване на настроението е увеличаване нивата на серотонина, което се получава, когато се усмихваме по-често. Съвременните синтетични фармацевтични антидепресанти също влияят върху нивата на серотонина в нашия мозък, но като използваме усмивката, като мозъкът ни естествено увеличава нивата на серотонина.

 

Хормони на щастието и здравето

 

Анандамид. Името е взето от санскрит – ананда означава „блаженство” или „идеално щастие”. Анандамид е невротрансмитер при предаването на нервния импулс. Той играе роля в механизмите на репродукцията, процесите на запомняне на информацията и формирането на усещането за болка, а освен това влияе на апетита и на депресивните състояния. Какаото е едно от растенията, в което е открито анандамид. При приемането му ние се чувстваме по-щастливи, заредени с енергия и ставаме по-концентрирани. Ако желаем по естествен начин да повишим нивото на анадамид в нашето тяло, е необходимо да извършваме физически упражнения.

 

Фенилетиламин. Това вещество е отговорно за нашето настроение и е известно с психоактивните и стимулиращите си свойства. Приемано по химичен път води до увеличаване на кръвното налягане и кръвната захар и повишаване чувството на удоволствие. Фенилетаминът е наричан още „наркотикът на любовта”.

 

Серотонинът е  невромедиатор, хормон, който се образува от аминокиселината триптофан. Той  повишава двигателната активност, способства за подобряването на емоционалната нагласа и повишава общителността. Серотонинът е познат още като „хормон на щастието”. Серотонинът играе важна роля за регулиране на агресивността, настроението, апетита, сексуалността, съня. Ниските нива на серотонин могат да бъдат причина за агресивно поведение, клинична депресия и различни нервни разстройства. Високите дози на серотонин в кръвта могат да бъдат симптом на остеопороза. Времето също оказва влияние върху разграждането на серотонина. Слънчевата светлина през лятото блокира този процес, а през зимата по време на кратките дни и дългите нощи, той бързо се разгражда.

 

Допаминът е хормон-невротрасмитер, който се отделя при изпитване на удоволствие (например по време на ядене, при полов акт, постигане на определени цели и т.н.). Той  се нарича и хормон на зависимостите – храна, лекарства, алкохол. Основата на пристрастяването обаче е биологичният ефект. Активирането на допамина и повишаването на неговите нива може да бъде следствие от материални вещества или психологически стимули – зависимост към хазарта, към екстремни преживявания или зависимост от хора. Като използваме алтернативни източници за получаване на дозата от допамин, ние пренебрегваме естествените си инстинкти. Физическите упражнения и физическата активност са естествен източник за повишаване нивата на хормона допамин и противодействат на депресията. Богатите на протеини храни – яйца, пилешко месо, риба – повишават нивата на допамин и норадреналин в мозъка, което повишава вниманието и концентрацията. Други подобни храни са млечните продукти, бадемите, тиквените семки, бананите.

 

Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения или невротрансмитери. Те се получават по естествен начин, когато сме постигнали някаква цел и сме удовлетворени от резултата. Увеличаване на ендорфините в организма се получава и при извършването на физически упражнения. Когато се смеем, също повишаваме нивата на ендорфините.

 

Окситоцинът е хормон на „безусловната любов” се произвежда по естествен път в тялото, той създава усещане за сигурност, комфорт и доверие. При активно спортуващите окситоцинът подпомага възстановяването на организма, като стимулира усвояването на глюкозата от мускулните клетки. По време на бременност той се освобождава в кръвта, стимулирайки производството на мляко в гърдите, при кърмене той подпомага изграждането на връзка между майката и бебето.

 

Положителните емоции въздействат на личността и удовлетвореността от живота, което оказва влияние и върху мисленето, поведението и взаимоотношенията на хората. (Izard, 1976). Хората с преобладаващи положителни емоции в живота са по-щастливи и имат по-стабилни бракове, както и по-добри когнитивни и меджуличностни умения в сравнение с тези, които по-често преживяват  отрицателни емоции (Harkel & Kelther, 2001, Hertenstein, Hansel, Butts, & Hile, 2009).

 

Аристотел е казал: „Щастието зависи единствено от вас”.

 

Източници

 

1. Smile Intensity in Photographs Predicts Longevity, Ernest L. Abel and Michael L. Kruger, Psychological Science, Vol. 21, No. 4 (APRIL 2010), pp. 542-544
2. Seaward BL. Managing Stress: Principles and Strategies for Health and Well-Being. Sudbury, Mass.: Jones and Bartlett; 2009:258
3. R.D. (2000). Neural correlates of conscious emotional experience. In R.D. Lane & L. Nadel (Eds.), Cognitive neuroscience of emotion (pp. 345–370). New York: Oxford University Press.
4. Karren KJ, et al. Mind/Body Health: The Effect of Attitudes, Emotions and Relationships. New York, N.Y.: Benjamin Cummings, 2010:461.