Прокрастанацията или отлагането е част от управлението на времето. Прокрастинация (от англ. ез. рrocrastination – задържане, забавяне, от лат. procrastinatus: pro- (вместо напред), crastinus – утре) в психологията означава склонност към постоянно „отлагане за утре” – даже на важната и неотложна работа – водещо до болезнени психологически ефекти.

Осъзнавайки необходимостта от изпълнение на конкретни важни дела, човек съзнателно отвлича своето внимание към ежeдневни развлечения и забавя максимално извършването на определена задача. Прокрастинацията се различава от мързела –мързеливите субекти не желаят да правят нищо и не се притесняват за това. В състояние на прокрастинация хората осъзнават важността и срочността на работата, но не правят нищо, търсят се единствено самооправдания за отлагането и във времето.  Прокрастинацията е различно състояние от почивката. Когато си почиваме, се създават енергийни резерви, а когато се отлага нещо, се губи енергия, и човек се чувства депресиран и тревожен.

Прокрастинацията става проблем, когато се превръща в обичайно „работно” състояние, в което човек прекарва по-голяма част от времето си. Такъв човек отлага всичко важно за по-късно, а когато всички срокове за извършването на дадената работа са отминали, той се отказва от запланираното или се опитва да свърши работата за кратък срок. В резултат на това работата му е некачествена, и не е в пълния обем, което води до съответния отрицателен ефект – пропуснати възможности, недоволство от страна на колегите и т.н. Вследствие на това човек може да се стресира, да изпита чувство на вина и да се намали неговата продуктивност.

Причини за прокрастинацията:

• Ниска самооценка – неувереността в себе си и в това което правите – дали то ще се хареса, има ли смисъл да се губи енергия, сила, време и пари.
• Перфекционизъм – работата се отлага в стремежа да се постигне съвършенство, усъвършенстване на детайлите и игнориране ограниченията във времето.
• Самоограничение – прокрастинаторът ограничава себе си от подсъзнателния страх, че ще бъде успешен, ще се отдели от масата, ще се отличи.
• Непокорство – стремеж да се покаже самостоятелност и способност да се работи в съответствие със собствените решения. Такива бунтари винаги се недоволни от своите постижения и те прекарват целият си живот, като доказват своята независимост от общественото мнение.

Теория за временната мотивация (англ. temporal motivation theory) – съгласно тази теория субективното полезно действие, което определя и желанието на човека към самоусъвършенстване, зависи от четири параметъра:

• Увереност в успеха (Expectancy)
• Предполагаемо възнаграждение, ценности (Value)
• Срок на свършена работа (Delay)
• Чувствителност към задържането.

От тази теория може да се направи извод, че колкото нивото на отлагане е по-ниско, толкова по-големи са очакванията от работата, а най-ценно за човека са неговите резултати. Най-добрата работа се извършва, когато има големи очаквания и личен интерес към нея, а времето за постигане е сведено до минимум.

Техники за справяне с прокрастинацията

Справянето с прокрастинацията зависи от степента на мотивация (интереса към работата и позитивните очаквания от нейното завършване). В някои случаи решаването на проблема е смяна на работното място. Това обаче е универсалният и радикален път и повечето хора не са готови  да тръгнат по него.

Има различни методики, свързани с планиране и управление на времето, позволяващи в голяма или малка степен да се намали степента на прокрастинация, което да доведе до повишение удовлетвореността от живота и намаляване на стреса.

Планиране на работното време:

• оставете 20 % свободно време, 60% от времето си за текущи задачи, 10% за непредвидени задачи, 10% – за спонтанно възникнали ангажименти.
• За да бъде планирането на времето ви качествено, можете да разпределите задачите на различни категории – дългосрочни, средносрочни, краткосрочни.
• Основен принцип – регулярност, системност и последователност.
• Планираният обем задачи трябва да е реалистичен за времето, с което разполагате.