Какво научихте от страха си?

Всеки човек в живота си е бил изплашен или интуитивно е изпитвал страх от нещо, без да знае конкретната причина. Има и хора, които знаят причината, осъзнават че нямат основание да се страхуват, и въпреки това избягват ситуациите, пораждащи страховете им. При някои хора травмата, отключила страха, е много болезнена, провокирана в детството или в настоящето, и е трудно тя да бъде преодоляна.

Страховете от тесни и тъмни пространства се нарича клаустрофобия. В леките й фази човек изпитва безпокойство, тревожност или притеснение, когато се намира в затворено пространство. В тежките форми се наблюдава паническа атака съпътствана от всички симптоми свързани със заболяването – пристъп на паника, ускорено сърцебиене, припадъци.

Клаустрофобията се разпознава, когато ви обхваща чувство на безпомощност, дискомфорт, безпокойство и завладяваща паника, когато се намирате в:

  • във влака, метро, самолет
  • малка стая
  • асансьор
  • стая без прозорци
  • мазе
  • стая пълна с хора, или когато сте обградени от много хора/концерт/митинг/
  • тесни дрехи
  • душ кабина
  • пещера или тунел
  • солариум.

Физиологичеки  признаци на клаустрофобията се изразяват в:

  • учестено дишане – недостиг на въздух
  • изпотяване
  • главоболие – замаяност, световъртеж
  • стягане в гърдите
  • гадене, повръщане
  • изтръпване на крайниците
  • изпитване на страх, усещане за непреодолима заплаха, тревожност
  • ускорение на пулса – сърцебиене/тахикардия
  • треперене/тремор
  • страх от припадък.

Поведение на хората, които страдат от клаустрофобия:

  • В стаята се опитват да стоят по-близо до изхода. Чувстват се спокойни, когато вратите са отключени и отворени, изпитват неспокойство, ако вратата е заключена.
  • Безпокойството в затворено помещение се проявява чрез хаотични движения или ходене из стаята.
  • Стоят близо до вратите.
  • Спокойни са когато вратите и прозорците са отворени.
  • Избягват да стоят на опашки.
  • Използват стълбите, а не асансьора при изкачване.
  • Не ходят на концерти, митинги – където има тълпа от хора.
  • Избягват да шофират.

Психологически симптоми, когато човек страдащ от клаустрофобия, се намира в затворено пространство:

  • Страх от смърт
  • Страх от полудяване
  • Страх от нов пристъп на паника
  • Страх от задавяне
  • Очакване на някаква опасност
  • Чувство на задушаване.

Методи за лечение на клаустрофобията

Подобно на други заболявания, своевременното търсене  на помощ е залог за ефективното лечение на клаустрофобията. Лечението на клаустрофобията се усложнява, когато пациентът осъзнае, че неговият страх е необоснован, но той не може да се справи с него. Необходимо е да се обърне за професионална помощ от психолог или психиатър, в зависимост от сериозността на пристъпите и тревожността, които получава в затворени помещения.

Ако клаустрофобията е част от вашия живот

За да избегнат пристъпа на страх или паниката в определени ситуации лекарите и психолозите препоръчват определени техники на самовнушение, поведенчески действия и гностични анализи на ситуациите.

  • Например да говорите по телефона, когато сте в затворено помещение.
  • Да общувате с повече хора и да не се самоизолирате.
  • Да започнете с малки стъпки да преодолявате страха си. Например влизате в асансьора и притваряте вратата, увеличавате постепенно времето. После затваряте врата и се качвате на първия етаж, говорейки по телефона, докато постепенно превъзмогнете страха си.
  • Да си създадете схема за справяне със симптомите в затворено помещение – да се съсредоточите в предмет на нивото на очите, които да създава стабилност, напр. картина, часовник или нещо друго.

Понякога клаустрофобията може да изчезне, при някои случаи да се намали интензивността на пристъпите. Има случаи, когато тя изчезва и без професионална помощ. Известно е, че един възрастен се възстановява по-лесно и по-бързо в сравнение с децата. Медикаментозното лечение също помага на страдащите да намалят пристъпите на клаустрофобия.

Когато болният от клаустрофобията не се обръща своевременно за медицинска помощ, неговата фобия преминава в хроническа. Тогава той използва всички способи и се старае да избягва отиване или оставане в тесни пространства, в многолюдни помещения и всички места, които предизвикват в него тревожност и притеснения.